По принцип нямам навик да чета вестник, но днес ми се наложи да поубия два часа и затова реших да си купя. Това беше и добър повод да зачистя джоба си от жълтите стотинки, които ми се натрупват при пазаруване.

На майтап попитах продавача дали има нещо против да му платя с жълти стотинки. За мое изумление отговорът беше “Много дори”. А, сега?!? Все пак тръгнах да ги броя като пенсионер дни преди поредната пенсия и тогава нов туш – продавачът каза да взема вестника без пари. Е, да ама аз не искам безплатно, ИСКАМ ДА СИ ГО ПЛАТЯ. А, той допълва: “Обиколили сте всички магазини и сега на мен пробутвате тия боклуци”.

Откога парите под каквато и да е форма станаха боклуци? Някой да иска да ми даде няколко милиона от тези болкуци? Така и предполагах, няма желаещи.

Отивам на съседната будка, казвам кой вестник искам и започвам направо да броя стотинките (пенсионерът междувременно вече се е изнервил). Продавачката остро ме пита: “Ама нямате ли други?”

“Нямам”, отговарям, при което тя връща вестника в купчината. Пенсионерът вече е отчаян, няма да чете вестник явно. Казвам на продавачката, че ще се жалвам в Търговския отдел на общината, а тя го прие със спокойствието на хипопотам, изтегнал се в голям кален гьол.

Уважаеми дами и господа продаващи вестници (и всички други, които не приемате жълти стотитнки), това че не приехте жълтите ми стотинки е не само обидно за мен (и пенсионерите), но и незаконно. Аз си плащам данъците (за вас не знам) и очаквам поне да спазвате законите на държавата. Затова ще направя всичко възможно да бъдат взети всички законови мерки срещу вас.

Моят приятел Христо Михайлов има един лаф “Евтин лаф, мека пи*ка и жълти стотинки всеки може да извади”. Прав е, но се оказва, че няма кой да ги вземе. Стотинките, де, вие какво си помислихте :) ?