Наскоро се върнах от Мюнхен, Германия, където неуспешно опитах да се сдобия с кола. Оказа се, че това, което излиза в интернет сайтовете, се изкупува с бясна скорост от всякакви братски народности (турци, араби, поляци, сърби и прочее), след което се лъсва и се появява в автокъщите на двойна цена.

Но все пак не съжалявам, защото си направих разходка. Тук е мястото да благодаря на Ili@n$ki и на неговата прекрасна половинка за гостоприемството им и за това, че ме изтърпяха три дни.

Още малко инфо за колите, след което ще мина към личните впечатления от града и околностите. Някъде бях чел, че един от най-големите автопазари в Германия – Auto Markt im Autokino, Мюнхен. Първо, това автокино се намира на 10 километра от едно селце до Мюнхен и единственият начин да се отиде е с кола, каквато ние нямахме. Минават и рейсове, но спирка няма. Понеже шофьорът беше комшия (от Турция) се смили над нас и ни остави насред пустошта и след 20 минути ходене се озовахме на мястото.

За мое най-голямо учудване, пазарът не беше никак голям, а колите – в голямата си част – трошки. За влизане се плаща вход 3 евро на човек и 5 – за кола. Най-голяма далавера май прави кафенето, където за две порции картофки, една наденичка, едно кафе и един чай ни “оскубаха” 10 евро. Имайте предвид, че порциите бяха скромни като мома на първото си хоро на село. След хапване направихме още една обиколка, не намерихме нищо, което да ни грабне окото и се запътихме към селцето, за да се приберем в квартирата. Разходихме се и до няколко автокъщи, но и там нямаше нищо грабващо окото.

Но стига толкова за автоджамбазките ми неволи. Точно преди седем години бях в Мюнхен. Сега градът ми се видя много по-мръсен и имаше зверски много емигранти от бившата Източна Европа, от разни арабски страни и от Китай. Според някои от българите тази мръсотия се дължи точно на тяхното присъствие т.е. на тяхната култура на живот. Но въпорки това София си остава в пъти по-мръсна.

Градският транспорт е идеално уреден – надземно и подземно метро, автобуси, трамваи, че и железници пристигат и заминават в точно определено време и ако бързате за някъде и сте планирали добре времето си, няма как да закъснеете. Тъй като градът е “задръстен” от МПС, на много места в по-крайните части до метростанциите има паркинги, в които може да оставите колата си, след което да продължите пътя си с градски транспорт.

Градът е разделен условно на 4 големи зони, всяка от които с 4 подзони. Бялата (Innenraum) може да се каже, че покрива центъра и широкия център. Еднодневен билет за нея е 5 евро. München XXL – това не е еротично предаване по телевизията, а общото наименование на първата и втората (зелената) зони, които покриват и по-крайните квартали. Еднодневен билет е 6,70 евро. Außenraum е общото наименование на крайните три зони (зелена, жълта и червена) и покрива мюнхенските Кривина, Герман, Лозен :) . Дневен билет е 5 евро, но едва ли ще ви се наложи да го ползвате, освен, ако не отивате на летището. Цената за дневен билет за всички зони е 10 евро. Разбира се, има тридневни, седмични и месечни карти, цените на които може да прочете на сайта на мюнхенския градски транспорт. Това, което е в улеснение за по-голям брой пътуващи са т.нар. partner karte, които позволяват да пътуват до 5 човека с един билет и при които цената излиза доста изгодно.

Още много може да се напише за градския транспорт, но едва ли Бойко ще го прочете, така че минавам към настаняването. Улубле живее в студентско общежитие в тамошния Студентски град. Но нито “градът”, нито общежитията имат нещо общо с българските си адаши.

Studentenstadt е конгломерат от няколко по-големи блока и куп двуетажни сгради, поддържани в много добро състояние. Заведенията са само две – нещо като закусвалня и едно заведение, в което продават закуски. Цените са ниски за Германия, но могат да предизвикат шок у българина. Например, 500 мл бира са 3 евро, което са си 6 лева. Гирос (накълцано месо с пържени картофи) може да похапнете за 4 евро.

Стаите в самите общежития са неголеми, но имат всички удобства, които са нужни на студентите, за да се учат. Цената на месец за единична стая е 220-260 евро, като в нея влизат разходите за ток, парно, вода, интернет и месечния наем. Така че, да бъдеш студент не е никак евтино удоволствие.

За съжаление нямах особено много време за разходки по забележителности, но определено има какво да се види. Може би ще се поразходя някой друг път. Може още много да се пише за Алеманя, но вече нямам нито нерви, нито желание :) .